Национален Археологически Музей

Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят носи името Народен музей и включва 3 сбирки - Старовековна, Нумизматична и Етнографска, които са излжени в сградата на Буюк (Голямата) джамия, която в днешни дни e най-старата запазена сграда в София.

Тържественото публично откриване се състои на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.

През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела - Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.

Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.

В настояще музеят съхранява най-богатата археологическа колекция на Балканския полуостров, като освен постоянните експозиции се представят и временни.

Централна зала
На двата етажа на Централната зала на Музея са изложени колекции паметници, датиращи от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Представени са аспекти на големите култури, които са се срещали и сливали по българските земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска. В дъното на залата над централното стълбище е изложено и великолепното и единствено копие на Мадарския конник. Копието е снето в началото на ХХ в., в него е запазено тогавашното състояние на този уникат.

Зала Праистория
Праисторическата експозиция заема първия етаж на северното крило на музея. Хронологически експозицията обхваща старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и средна бронзова епоха (1 600 000 г.-1 600 г. пр. Хр.). Обхванат е по-голяма част от живота на човечеството - от появата на човека до първите писмени сведения за населението по днешните български земи. Музеят

Зала Трезор
Залата се намира на втория етаж от източната пристройка на музея. Тя представя съкровища и единични предмети с особено художествено и историческо значение, датиращи от периода от къснобронзова/ранножелязна епоха до късната античност.

Балконката част на основната зала, представя екзпозиция от икони. От нея се преминава към самостоятелна зала която се ползва главно за временни експозиции.

Цени на билети и работно време (2021 година)
Вход – 10 лв.
Ученици и студенти – 2 лв.
Групи ученици, студенти, деца – над 10 души – 1 лв.
Родител/родители с деца до 16 г. – групов билет – 10 лв.
Хора с физически увреждания и войници – безплатно
Екскурзоводска беседа:
    Български език – 10 лв.
    Английски език – 20 лв.

Дни с безплатно посещение:
    Всеки втори четвъртък от месеца за пенсионери
    Всяка последна неделя от месеца за всички посетители

Работно време:
Летен период (май-октомври)
10-18 ч.; без почивен ден

Зимен период (ноември-април)
10-17 ч.; почивен ден: понеделник

Националният археологически музей е затворен на 25 декември и 1 януари всяка година.
Работно време на 24 и 31 декември: от 10 до 14 ч.
За допълнителна информация: тел. (02) 988 24 06, вътр. 223