църква "Свети Георги" (Ротонда)

Ротондата “Свети Георги” е най-старата запазена постройка в София и един от първите християнски комплекси в Европа. В непосредствена близост се е намирал и така нареченият “Константинов квартал” - античен комплекс, строен в началото на IV век, по времето на император Константин Велики.

В този комплекс се намира и известната римска отоплителна система “хипокауст”, чийто квадратни плочки личат много ясно, както и основите на трикорабна базилика, служила вероятно за обществена сграда.

Ротондата “Свети Георги” впечатлява отвън с необичайната си форма, а в нея са запазени стенописи от различни исторически епохи. Историята на самата църква минава през съхранение мощите на големия български светец Иван Рилски до превръщането й в джамия, след което отново в действащ православен храм, който е максимално близък до късноантичния и средновековен оригинал.

История, архитектурни и художествени особености:
Църквата, наречена на „Георги Победоносец“, се намира на няколко метра под съвременните софийски улици във вътрешния двор на Президентството. Постройката е най-старата запазена сграда в столицата, построена по времето, когато София (тогава Улпия Сердика) е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.

Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на 3 век - началото на 4 век, където се намират и част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на голяма трикорабна базилика (вероятно обществена сграда) и на няколко по-малки сгради в едната от които се намират останки от римска отоплителна система „хипокауст“.

Специалистите определят храмът, който още от 4 век се е използван за покръствания, като една от най-красивите постройки в тогавашна Сердика-Средец, където е бил дворецът-резиденция на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян.

Куполът на самата ротонда се издига на 13,70 м от пода а основата е квадратна с полукръгли ниши в ъглите.

Във вътрешността са запазени фрагменти от 5 слоя стенописи:
- първият: римско-византийски с растителни мотиви от 4 век
- вторият: български с ангели от 10 век
- третият: от 11 век и 12 век - фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и др.
- четвъртия: от 14 век с ктиторския портрет на епископ северно от входа
- пети: орнаментален от времето на когато сградата е превърната в джамия.

Най-изключителен е стенописът, създаден през 10 век най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил, на който под купола се вижда одухотвореният и човешки образ на глава на ангел.
Уникалният стенопис е може би, една то най-въздействащите творби, който ни дава представа за високото майсторство на българската художествента школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание считат, че надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс.

По-късно в църквата са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България - свети Иван Рилски, които според преданието са излекували византийския император Мануил Комнин. Мощите са заграбени от унгарците по времето на крал Бела III през 1183 г., когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, като го разрушават и разграбват. Мощите са отнесени в столицата Естергом, където през 1187 г. католическият епископ разбрал за непристойното деяние и наредил те да се върнат в българската столица Търново. В последствие при тържествено пренасяне от Търновград към Рилския манастир през 1469 г., светите мощи са почивали тук временно  още веднъж.

През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия, която в средата на 19 век заедно със Света София и строената за джамия сграда на днешния Археологически музей са изоставени от мюсюлманите. Не след дълго българите-християни отново връщат старото ѝ предназначение на православен храм.