списък с места
Места
Княжеска Градина и паметник на Съветската Армия
5717
Адрес:
бул. Цар Освободител 19 - 33
Работно време:
Телефон:
50%
50%
Работно време:
Телефон:
50%
50%
Паметникът на Съветската армия е монумент, разположен в Княжеската градина, в центъра на София, посветен на съветската Червена армия.
На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия (днес БСП) Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия.
Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.
Монументът е висок 37 метра и изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена (български работник и селянка). Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент.
Символ на Деветосептемврийския преврат в 1944 г., днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще.
Паметникът също е популярно място сред младите, които го ползват като подходяща площадка за каране на скейт и велосипеди както и просто за събирания и срещи. Предната част на монумента се ползва и за концерти и партита на открито през летните месеци.
КНЯЖЕСКА ГРАДИНА
През 1882 по идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина.
През 1887 г. още с пристигането си княз Фердинанд I кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. Шевалас, да преработи алеите, да построи остъклени цветарски павилиони и да обогати растителността в Ботаническата градина. От Австрия е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям алпинеум с няколко хиляди редки видове.
През 1891 г. със средства на княза в градината се организира зоопарк а през 1893 са построени оранжерии от арх. Фридрих Грюнангер. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги Фингов.
1912-1914 година след обявяване на независимостта на България е обявен международен конкурс за царски дворец на целия парцел с двете градини, чиято реализация е осуетена от Първата световна война.
През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн и детски летен театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
След като през 1954 г. градината е преправена и е издигнат паметник на съветската армия, градината се преименува като "градината на съветската армия".
На 09.06.2011г., по доклад на доц. Вили Лилков - общински съветник, Столичният общински съвет взема решение да възвърне историческото име на градината - Княжеска.
На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия (днес БСП) Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия.
Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.
Монументът е висок 37 метра и изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена (български работник и селянка). Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент.
Символ на Деветосептемврийския преврат в 1944 г., днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще.
Паметникът също е популярно място сред младите, които го ползват като подходяща площадка за каране на скейт и велосипеди както и просто за събирания и срещи. Предната част на монумента се ползва и за концерти и партита на открито през летните месеци.
КНЯЖЕСКА ГРАДИНА
През 1882 по идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина.
През 1887 г. още с пристигането си княз Фердинанд I кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. Шевалас, да преработи алеите, да построи остъклени цветарски павилиони и да обогати растителността в Ботаническата градина. От Австрия е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям алпинеум с няколко хиляди редки видове.
През 1891 г. със средства на княза в градината се организира зоопарк а през 1893 са построени оранжерии от арх. Фридрих Грюнангер. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги Фингов.
1912-1914 година след обявяване на независимостта на България е обявен международен конкурс за царски дворец на целия парцел с двете градини, чиято реализация е осуетена от Първата световна война.
През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн и детски летен театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
След като през 1954 г. градината е преправена и е издигнат паметник на съветската армия, градината се преименува като "градината на съветската армия".
На 09.06.2011г., по доклад на доц. Вили Лилков - общински съветник, Столичният общински съвет взема решение да възвърне историческото име на градината - Княжеска.
предишно място
следващо място
