Парк-Музей Врана (Park-Museum Vrana)

На входа на столицата на самият булевард Цариградско Шосе на площ от около 100 ха е разположен паркът с дворец "Врана".

След Освобождението турският чифлик с вековна история "Чардаклия" става собственост на богатия софийски шоп Боне Петров. След търг, спечелен от Странски, който владее имота три седмици, Княз Фердинанд І купува чифлика през януари 1899 г. и докупува околни земи.

През 1906 г. в царското имение е построена модерна двуетажна вила по проект на арх. Г. Фингов. Архитектурата на сградата съчетава изтънчен сецесионов прочит на пловдивския барок с виенската декоративна система и се смята за един от шедьоврите на българската архитектура от началото на века. Започват и благоустройствени дейности и строителство, свързано със селскостопанското отглеждане на земята. Върху голям терен се устройва зоокът и се построяват парници и оранжерии.

От 1900 г. със стремежа на Княза за създаване на образцово стопанство започват и паркоустройствени работи със залесяване и засаждане на декоративна растителност. Появяват се още едно езеро и няколко алпинеума. Принос в това начало имат В. Георгиев, К. Байкушев, Жул Лошо, Йохан Келерер и др. въпреки че предварително изработен проект за парка няма.

През периода 1912 - 1914 г. дворецът е построен по проект на арх. Н. Лазаров. В архитектурата му личи интерпретация от византийско и възрожденско-манастирско влияние с елементи от сецесион и френски класицизъм. Този многопластов архитектурен език е подчинен на последователно проведена барокова композиция, свързана дори и с градинското пространство с басейни и цветна фигурална композиция.

От 1912 г. чифликът е преименуван официално на "Двореца Врана". Започва обемно-пространствено изграждане на парка от Антон Краус. Той умело насочва пейзажната композиция към класическите прийоми на парковото изкуство през ХІХ в. В творчеството му се очертава и стремеж към създаване на своеобразна ботаническа градина, за което му помагат Аларикус Делмард, Йохан Келерер и особено естетикът Цар Фердинанд.

До 1920 г. пространствената композиция и обемното изграждане на "Врана" е в завършен етап на художествено парково произведение с ботанически характер.

През следващите години в младия парк се правят подобрителни преустройства на някои от елементите му и най-вече в детайлизирането на неповторимите по силует и колорит паркови пространства с изключително красиви перспективи, за които заслуги има Вилхелм Шахт.

Паркът "Врана" и дворецът му в своята художествена завършеност се отбелязват като шедьовър в българското парково изкуство и ландшафтна архитектура.

Впечатляващо е голямото разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода на територия по-малка от 100 ха.

Паркът „Врана“ е значителна творба на пейзажното парково изкуство, създадена в България през първата половина на XX век. Със своите художествени качества той не отстъпва на известните пейзажни паркове, създадени в Европа през XIX век, и е бил притежание на българските царе Фердинанд I и Борис III.

През 2001 г наследникът и собственик Симеон Кобурготски син на цар Борис III, дарява имението на Софийската градска община, която трябва да го превърне в обществен парк. Много по-късно през 2013 година общината успява да превърне двореца и парка в общестен парк-музей свобдно достъпен за посещения.

На 8 юни, 2013г. Столичната община отворя за посетители парк-музей „Врана“ за първи път от над стогодишната му история.


ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАРК-МУЗЕЙ ВРАНА
Парк-музеят е отворен за посетители всяка събота и неделя с работно време от 10 до 16 ч., като посетителите могар да влизат на групи с екскурзовод.
Паркът се затваря изцяло в 17:30 ч.

Входни билети: 5 лв. за възрастни и 2 лв. за дете. За пенсионери и деца под седем години обиколката е безплатна. Специална цена за групи между 15 и 20 човека - 4 лв.

Транспорт - Автобус 505 (Автобусът се движи само Събота и Неделя!):
- Часовете на тръгване от "Орлов мост": 9:25 10:25 11:35 12:35 13:35 14:35 15:35ч.
- Часовете на тръгване от парк-музей "Врана": 9:50 11:00 12:00 13:00 14:00 15:00 16:00ч.

Автобусите по линията са с постоянен контрол по редовността на пътниците. Цената на еднопосочния билет е 1 лев или карта за цялата градска мрежа.

Автобусите по линията в посока парка „Врана” спират на спирките „Оров мост” – при езерото „Ариана”, „хотел „Плиска”, „УМБАЛ „Св. Анна”, „Метростанция „Цариградско шосе” и на сп. „Парк-музей „Врана” при входа за посетители на парка.

В посока „Център” автобусите тръгват от спирка „Парк-музей „Врана” и спират на спирките „метростанция „Цариградско шосе”, „УМБАЛ „Св. Анна”, „хотел „Плиска” и „Орлов мост” – на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”.

За посетители с лични превозни средства е препоръчително да използват източния вход (виж снимки) където има безплатен паркинг!

В парка „Врана” не се допуска навлизането в зелените площи и късането на растителност, консумацията на храни и алкохолни напитки, влизането с домашни любимци и велосипеди.

Официалният вход посетители на парк музеят е от източния вход (откъм стопанство "Врана").