Народно събрание на Република България (Bulgarian Parlament)

Сградата на Народното събрание е построена в началото на XIX век и е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се в централната част на едноименният площад Народно събрание 2.

Правителството на новоосвободената от Турско владичество България взима решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.

Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович, който е завършил архитектура в Австрия и Швейцария. Той по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891-1892).

Основният камък на строежа е положен на 4 юни 1884 година, а сградата е тържествено открита и осветена на 25 ноември същата година.

През 1896-1899 година по проект на архитект Йордан Миланов е построено двуетажно разширение от северната страна на сградата. През 1925 година по проект на архитект Пенчо Койчев е добавено ново триетажно северно разширение от към задната част, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.

Сградата на парламента е централно разположена в пространстовто на площад „Народно събрание“ директно срещу Монументът на Цар Освободител.

Архитектурният стил на зданието е неоренесанс, който е спазен и при допълнителните пристроявания и разширения на постройката. Линиите й са изчистени и опростени, без излишна декорация и детайли. През годините външният вид на сградата е променян многократно, но основният изглед на пленарната зала е запазен. Голяма част от материалите за строителството и вътрешното оформление са доставени от Австрия.

Над централният вход от към южната страна на сградата, който рядко се ползва в днешни дни, е изписан девизът „Съединението прави силата“, който е основна част от националния герб на България.

Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.