списък с места
Църква Света София (Saint Sofia Church) - Музей-Некропол Света София (Museum-Necropolis st. Sofia)
6181
Адрес:
ул. Париж 2
Работно време: 10:00 - 17:30 (п. - п.)
Телефон: 02 987 09 71, 02 980 53 13
Уеб сайт: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/obekti/bazilika-sveta-sofia
Стил: Църква, Храм, Музей, Некропол
71%
29%
Работно време: 10:00 - 17:30 (п. - п.)
Телефон: 02 987 09 71, 02 980 53 13
Уеб сайт: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/obekti/bazilika-sveta-sofia
Стил: Църква, Храм, Музей, Некропол
71%
29%
Храмът Света София е преживял и опожарявания, и земетресения. По време на турското робство е превърнат в джамия. А след освобождението за кратко е животински пазар и пожарна.
Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.
Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г.
В средата на 6 век църквата е така пострадала от нашествията на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика. Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци произхождащи от тези кавказки земи.
След 809 г. когато хан Крум включва Средец в държавната територия на България и особено след покръстването и през цялото българското средновековие храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол.
По времето на Второто българско царство (12-14 век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.
След османското нашествие базиликата е превърната в джамия. След като е разрушена от земетресение, в края на 16 век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.
Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г.
Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.
В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.
През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана, най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.
През 2013 година първият в България МУЗЕЙ-НЕКРОПОЛ СВЕТА СОФИЯ отвори врати в столицата.
Музеят е изграден на три нива под църквата Света София.
През 1911г. Богдан Филов започва разкопки под базиликата Св. София. Археологът установява, че мястото е център на исторически събития още от времето на римската империя. „Тук се е трупала историята, съдбите, тука е започнала София”, каза художникът проф. Божидар Йонов.
На територията на базиликата са разкрити над 50 гробници. Историците предполагат, че една от тях е на Цезар Галерий, както и че тук са най-ранните открития, свързани с появата и установяването на християнството на българските земи. В музеят има мозайки от трети век.
Работно време (1 Май - 31 Октомври):
Понеделник – Неделя 10.00 – 17:30 ч.
Работно време (1 Ноември - 30 Април):
Вторник – Неделя 10.00 – 17:30 ч.
тел. +359 2 980 53 13
360 визуализация на Georgy Palpurin:
Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.
Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г.
В средата на 6 век църквата е така пострадала от нашествията на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика. Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци произхождащи от тези кавказки земи.
След 809 г. когато хан Крум включва Средец в държавната територия на България и особено след покръстването и през цялото българското средновековие храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол.
По времето на Второто българско царство (12-14 век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.
След османското нашествие базиликата е превърната в джамия. След като е разрушена от земетресение, в края на 16 век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.
Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г.
Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.
В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.
През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана, най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.
През 2013 година първият в България МУЗЕЙ-НЕКРОПОЛ СВЕТА СОФИЯ отвори врати в столицата.
Музеят е изграден на три нива под църквата Света София.
През 1911г. Богдан Филов започва разкопки под базиликата Св. София. Археологът установява, че мястото е център на исторически събития още от времето на римската империя. „Тук се е трупала историята, съдбите, тука е започнала София”, каза художникът проф. Божидар Йонов.
На територията на базиликата са разкрити над 50 гробници. Историците предполагат, че една от тях е на Цезар Галерий, както и че тук са най-ранните открития, свързани с появата и установяването на християнството на българските земи. В музеят има мозайки от трети век.
Работно време (1 Май - 31 Октомври):
Понеделник – Неделя 10.00 – 17:30 ч.
Работно време (1 Ноември - 30 Април):
Вторник – Неделя 10.00 – 17:30 ч.
тел. +359 2 980 53 13
360 визуализация на Georgy Palpurin:

