списък с места

Биологически факултет - СУ "Св. Климент Охридски"
8747
Адрес:
бул. Драган Цанков 8
Работно време: 10:00ч. - 16:00ч. (п. - п.)
Телефон: 02 8167 333, 02 8167 250, 02 8167 300
Уеб сайт: http://www.uni-sofia.bg/biofac
100%
0%
Работно време: 10:00ч. - 16:00ч. (п. - п.)
Телефон: 02 8167 333, 02 8167 250, 02 8167 300
Уеб сайт: http://www.uni-sofia.bg/biofac


Сградата на днешният Биологически факултет (създаден като Агрономо-лесовъден през 1925 г.) е построена през 1924 г., а автор на проекта е арх. Георги Овчаров. Тя е едно от първите творения на архитектурното бюро „Овчаров - Попов”, доработено с помощта на германския професор Паул Бонац, при когото Овчаров учи шест месеца.
В края на 20-те години на ХХ в. зданието силно се откроява по монументалност и стил.
Архитектурата на Агрономическия (сега Биологически) факултет е пример за единство на екстериор и интериор. Архитектурният стил сполучливо имитира елементите на средновековните манастири и кули. В червените тухлички, които се виждат както отвън, така и отвътре, Овчаров е „вмъкнал” скрити арки. На пръв поглед стената изглежда равна, но при по-внимателно взиране изпъкват скритите фигури, подобно на закодирани знаци. „Приказният” пейзаж се допълва от тесните и високи прозорци на фасадата. А вътре, особено при стълбищата, има истински лабиринт от кръгли и триъгълни ниши, просторни аудитории и кабинети, богатата библиотека, добре комплектуваните музейни сбирки.
В изграждането на сградата взема участие не само държавата, но и Рокфелеровата фондация, отпуснала 16 млн. лв до 1928 г. за довършване на главното здание и за обзавеждане на фитопаталогичната лаборатория. Към Агрономо-лесовъдния факултет се числят Централният земеделски институт и Централният метеорологичен институт, разположени в четириетажна сграда в близост до новото здание на факултета (днес сградата се използва от Софийския районен съд и прокуратура). В съседство е и стъклено-желязната конструкция на Вегетационната къща при Института по общо земеделие към факултета.
В края на 20-те години на ХХ в. зданието силно се откроява по монументалност и стил.
Архитектурата на Агрономическия (сега Биологически) факултет е пример за единство на екстериор и интериор. Архитектурният стил сполучливо имитира елементите на средновековните манастири и кули. В червените тухлички, които се виждат както отвън, така и отвътре, Овчаров е „вмъкнал” скрити арки. На пръв поглед стената изглежда равна, но при по-внимателно взиране изпъкват скритите фигури, подобно на закодирани знаци. „Приказният” пейзаж се допълва от тесните и високи прозорци на фасадата. А вътре, особено при стълбищата, има истински лабиринт от кръгли и триъгълни ниши, просторни аудитории и кабинети, богатата библиотека, добре комплектуваните музейни сбирки.
В изграждането на сградата взема участие не само държавата, но и Рокфелеровата фондация, отпуснала 16 млн. лв до 1928 г. за довършване на главното здание и за обзавеждане на фитопаталогичната лаборатория. Към Агрономо-лесовъдния факултет се числят Централният земеделски институт и Централният метеорологичен институт, разположени в четириетажна сграда в близост до новото здание на факултета (днес сградата се използва от Софийския районен съд и прокуратура). В съседство е и стъклено-желязната конструкция на Вегетационната къща при Института по общо земеделие към факултета.