Национален стадион „Васил Левски“ (Vasil Levski National Stadium)

Националният стадион „Васил Левски“ е най-големият стадион с трибуни в България. Стадионът има 43 230 седящи зрителски местаи се намира в центъра на София.

Официално е открит през 1953 г., а основно реконструиран през 1966 г. и 2002 г.

През 1924 г. Софийската община отпуска мястото за игрище „Левски“, където сега се намира Националния стадион, върху празна незастроена площ, ползвана дотогава за общинско сметище в покрайнините на София отдясно на река Перловска в близост Орлов мост.

Арх. Зафир Абрашев проектира и изпълнява проекта с твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители. На игрище „Левски“ са играли ФК Левски). Юго-западно от него се е намирал стадион Юнак (който се е използвал като национален стадион).

След разрушаването на двата стадиона в края на 1940-те години на същото място започва построяването на многофункционален комплекс по проект, предложен от арх. Теньо Дундаков. Стадионът е завършен през 1953 г. и има 80 000 седящи места. В този си вид стадионът остава до 1998 г. когато започва реконструкция, за да може съоръжението да отговаря на изискванията на УЕФА.

През 1997 г. е решено да се положат седалки и да се направят козметични подобрения. През 1998 започва самата реконструкция. Работата обаче не върви по план, поради лош управление и липса на план за извършване на реконструкцията. След разкритие на нередности през 2000 г. работата е спряна и е създадена работна група. През 2001 работата отново започва и стадионът е завършен през октомври 2002 г. преди срещата България - Хърватия, с която е открит отново. След завършване на реконструкцията и спазване на разпоредбите на УЕФА капацитетът е намален почти на половина до 43 340 седящи места.

Националният стадион "Васил Левски" е лицензиран през 2002 г. от УЕФА и притежава четиризвездна категория по стандартите на УЕФА и ФИФА за капацитет на стадион от такъв ранг.