Софийска духовна семинария "Св. Иван Рилски" (Sofia Seminary)

Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" в София е основната семинария на Българската православна църква. Основана е първоначално като Самоковско богословско училище през 1874 г., а по-късно се мести в София.

През 1902 г. е положен първият камък за построяването на самостоятелна сграда на семинарията в София от княз Фердинанд I. Тя е изградена в Лозенец по проект на Фридрих Грюнангер и е завършена през 1905 година. На 20 януари 1903 г. започват редовните занимания на семинарията. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което завършилите получавали свидетелство за зрялост, давало им правото да продължат обучението си във висшите училища или да бъдат ръкоположени за свещеници.

По време на Балканската и Първата световна война пансионът на семинарията е използван за военна болница. По време на земеделския режим (1920-23), сградите са използвани и от новооткрития Агрономически факултет на СУ. През Втората световна война сградите се използват за щаб на Червената армия, а след края на войната - до 1950 г., от Съюза за българо-съветска дружба.

На 20 септември 1950 семинарията е преместена в Черепиш, близо до Черепишкия манастир, а сградата е дадена за Дворец на пионерите. Сградата е върната на Семинарията през 1990.