списък с места
Места
Боянската църква (Church of Boyana)
7216
Адрес:
ул. Боянско езеро 1-3
Работно време: 09:00 - 17:00 (п. - н.)
Телефон: 02 959 0939, 02 959 2963
Уеб сайт: http://www.boyanachurch.org
75%
25%
Работно време: 09:00 - 17:00 (п. - н.)
Телефон: 02 959 0939, 02 959 2963
Уеб сайт: http://www.boyanachurch.org
75%
25%
©Снимка:
isofia.bg
Боянската църква е средновековна българска православна църква, разположена в покрайнините на София в квартал Бояна. Тя е построен в края на X и началото на XI век.
Боянската църква е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период. Църквата е известна със своите стенописи от 1259 г.. Те образуват втори слой върху изображения от ранните векове и представляват един от най-пълните и добре запазени паметници на Източно-Европейското средновековно изкуство.
През 1979 година Боянската църква е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
СТЕНОПИСИ
• Първи живописен слой
Първият живописен слой, покривал изцяло източната част на храма, датира от ХІ-ХІІ в. Фрагменти от него могат да се видят в долните части на апсидата и северната стена, горните части на западната стена и южния свод.
• Втори живописен слой
Според ктиторския надпис, намиращ се на северната стена на втората част на храма, вторият слой живопис датира от 1259 г. Тогава върху първата живопис неизвестен екип от зографи полага нов слой стенописи като изписва и двата етажа на втората част на църквата.
Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. В по голямата си част пресъздадените над 240 изображения се отличават с индивидуалност, убедителна психологическа характеристика и виталност. Живописта следва канони за изписване на християнски храм, установени с решенията на Седмия вселенски църковен събор, състоял се в Никея през 787 г.
В първата част на храма в купола се намира величествения образ на Христос Вседържител /Пантократор/. Под него, в барабана, са представени ангели, а в пандантивите - четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос - Емануил, Ветхий денми /по-стар от дните/ и неръкотворните Убрус и Керемида. Следват сцени от Големите църковни празници и Страстите Господни. В първия регистър, сред светците в цял ръст, са изобразени 10 военни. В олтарната конха е представена св. Богородица с младенеца на трон, заобиколена от архангели.
Боянската църква е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период. Църквата е известна със своите стенописи от 1259 г.. Те образуват втори слой върху изображения от ранните векове и представляват един от най-пълните и добре запазени паметници на Източно-Европейското средновековно изкуство.
През 1979 година Боянската църква е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
СТЕНОПИСИ
• Първи живописен слой
Първият живописен слой, покривал изцяло източната част на храма, датира от ХІ-ХІІ в. Фрагменти от него могат да се видят в долните части на апсидата и северната стена, горните части на западната стена и южния свод.
• Втори живописен слой
Според ктиторския надпис, намиращ се на северната стена на втората част на храма, вторият слой живопис датира от 1259 г. Тогава върху първата живопис неизвестен екип от зографи полага нов слой стенописи като изписва и двата етажа на втората част на църквата.
Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. В по голямата си част пресъздадените над 240 изображения се отличават с индивидуалност, убедителна психологическа характеристика и виталност. Живописта следва канони за изписване на християнски храм, установени с решенията на Седмия вселенски църковен събор, състоял се в Никея през 787 г.
В първата част на храма в купола се намира величествения образ на Христос Вседържител /Пантократор/. Под него, в барабана, са представени ангели, а в пандантивите - четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос - Емануил, Ветхий денми /по-стар от дните/ и неръкотворните Убрус и Керемида. Следват сцени от Големите църковни празници и Страстите Господни. В първия регистър, сред светците в цял ръст, са изобразени 10 военни. В олтарната конха е представена св. Богородица с младенеца на трон, заобиколена от архангели.
предишно място
следващо място
