Университетска Ботаническа Градина - София

През 1889 г. назначеният от общината градски градинар и паркостроител швейцарецът Даниел Неф огражда и залесява с храсти и цветя, мястото около Докторския паметник, наричано първоначално площад „Цар Освободител“.

През 1892 г., синът му Карл Неф, също паркостроител, и по инициатива на първия български професор по ботаника Стефан Георгиев се създава ботаническа градина към специалност Ботаника при Университета. В нея се водят занятията на студентите ботаници.

Около 1896 г. се създава втора ботаническа градина на място отстъпено на Университета от Столичната община при условие, че градината е обществено достъпна. В новата градина са засадени множество дървета, храсти и растения, доставени от чужбина.

По-късно през 1936 г., поради липса на средства за поддръжка на две градини университетът връща градината с Докторския паметник на общинската управа. За университетски нужди остава ботаническата градина в двора на Първа мъжка гимназия, развита като разсадник и цветарник.

Обща площ на градината – 5 дка, оранжерии – 500 кв. м. Растителните колекции наброяват около 1500 вида. Оранжерията предлага богато многообразие на орхидеи, папрати, бромелии. Градината разполага и с колекция от кактуси, божури, клематиси, луковични цветя и множество дървесни видове и храсти.

Днес освен ботаническата градина в София, в структурата на Софийския университет влизат и ботаническата градина в Балчик, и Ботаническата градина - екопарк във Варна.

Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик имат научно-образователна и културна мисия. Основната им задача е да разширяват познанията за растителното царство и да провеждат мероприятия по опазване еx situ на редки и застрашени растителни видове.

Към градината има и магазин - учебен център по бутаника.