Национален Етнографски Музей

Нациналният етнографски музей се помещава в бившия Княжески дворец - една от столичните сгради с най-интересна история.

През 1873 г. върху основите на унищожената от пожар през 1816г. сграда на Сарая на пашата е построен нов Конак, в чиито подземия в последствие е осъден Васил Левски. Частично преустроеният централен вход с голям балкон над него съществува и в днешно време.

През 1879 г. сградата става резиденция на княз Александър Батенберг. По негова заповед през 1880-1882 г. е извършено първото преустройство на сградата – от архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг. През 1883 г. в обновеният дворец се провежда и първият дворцов бал.

По план на австрийския арх. Грюнангер през 1893-1895 г. дворецът претърпява ново преустройство, когато е разширен с допълнително Източно крило.

Сградата съдържа елементи на ренесанс, виенски барок, както и някои елементи напомнящи на френските дворци от ХVІІІ в.

След комунистическият преврат в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в., в сградата са пребивавали Министерския Съвет и Висшата партийна школа.

През 1954 г. в бившият дворец са настанени Националната художествена галерия, както и Националния етнографски музей.

През 1978 г. сградата е обявена за Паметник на културата от национално значение.