храм “Св. Седмочисленици” (Sveti Sedmochislenitsi Church)

Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани от Българската православна църква като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий. В руската православна църква братята Кирил и Методий се честват отделно, а учениците им се признават за равноапостоли. Българската православна Църква е определила 27 юли, Денят на успението на Св.Климент Охридски, и за Ден на Светите Седмочисленици.

Църквата "Св. Седмочисленици" в София е създадена през 1902 г. върху основите на изоставената джамия “Имарет джамия”. Преди джамията на същото място е съществувал метох на Рилския манастир и ранно християнски храм от 4-5-ти век, останки от които са били изкопани през 1901 г.

Архитектът, който предлага превръщането на някогашната джамия в християнски храм е руснакът Александър Померанцев. Строителството продължава година, между 27 май 1901 г. и на 6 май 1 902, но пълна вътрешна украса е завършена 1996. Сред първите дарители са цар Фердинанд и Иван Евстратиев Гешов. Известни български държавник Петко Каравелов също допринася значително за изграждането на църквата и след като почива е погребан до задната част на храма през януари 1903.